ЛЗС Пловдив

Лесозащитна станция в гр. Пловдив започва дейността си през 1960 год. Тя е специализирано териториално звено за защита на горите към Изпълнителна агенция по горите. Общата площ на горите, за чието фитосанитарно състояние отговаря ЛЗС Пловдив към 2000 год. е 974421 ха и обхваща териториите на РДГ Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Кърджали и Смолян. Основните задачи, които изпълнява станцията са свързани с изготвянето на прогнозите за нападение от болести, насекомни вредители и други повреди и определяне необходимостта от лесозащитни мероприятия, оказване на методическо ръководство и извършване на контрол по защита на горите, както и консултиране собствениците на гори по въпросите на растителната защита.

Общата площ на иглолистните гори в района на ЛЗС Пловдив към 2000 год. е 464475 ха с най-голямо участие на белия и черния бор, на смърча и обикновената ела. Най-често проявяващи се и важни в стопанско отношение вредители по тях са: боровата процесионка, боровите листни оси, големият боров хоботник, зимната летораслозавивачка и короядите. Боровата процесионка е най-разпространеният и ежегодно проявяващ се вредител по белия и черния бор в района на ЛЗС Пловдив. Разпространението й годишно достига до над 200 хиляди декара.  

Общата площ на широколистните гори в района на ЛЗС Пловдив към 2000 година е 509946 ха. Най-голямо е участието на дъбовите гори – 235161 ха и на буковите гори – 140740 ха. Основните насекомни вредители по широколистните гори са гъботворката, златозадката, педомерките и листоврътките. Тези градационни видове в годините на каламитет застрашават стотици хиляди декари гори в района на ЛЗС Пловдив.

Ежегодно в различна степен се нанасят повреди по горите от абиотични фактори. Най-често се причиняват от мокър сняг и от вятър, като през някои години в Родопите от смерчове са поразявани десетки хиляди декари иглолистни гори. Следи се за състоянието на пострадалите насаждения и новосъздадените култури, дават се съответните препоръки. Проблемите, свързани със съхненето при някои дървесни видове на територията на ЛЗС Пловдив, през годините са динамични. Най-много са засягани обикновената ела, дъбовите гори и културите от бял и черен бор.

През 50-годишната дейност на ЛЗС ежегодно са извършвани лесопатологични обследвания и се е следяло състоянието на тополовите култури. Най-разпространените и стопански важни вредители по тополите в района на ЛЗС са: малката тополова стъкленка, малкия тополов сечко, тополовата петниста златка, тополовия пъпкояд, бялата върбова пеперуда, тополовият и брезовият цигарджии, тополовият листояд, малката тополова нощенка и други.

Регулирането на протичащите процеси в горите, поддържането на биологичното равновесие на екосистемите, професионалната намеса без допълнително замърсяване с пестициди в горите са основни задачи на специалистите от ЛЗС Пловдив. През 1971 г. в ЛЗС Пловдив е създадена лаборатория за паразитни насекоми. Под ръководството на ст.н.с. Г. Цанков от ИГ при БАН в ЛЗС Пловдив е разработена и за първи път в страната е внедрена в практиката технологията за изолация, размножаване и разселване на яйцеяда Trichogramma embryophagum. Така заедно с биоекологичните фактори, ограничаващи разпространението на зимната летораслозавивачка, от особена важност са и изведените лесозащитни мероприятия и най-вече биологичната борба чрез разселването на Трихограма. През 1973 г. започва и колонизацията на яйцеяда Oоencyrtus kuwanae  в широколистни насаждения нападнати от гъботворка и е създадена методика за биологична борба с този вредител.  

За да се приложат най-подходящите пестициди за борба с определени вредители, болести и плевели в горите и горските разсадници през годините се е налагало изпитването на редица нови препарати за растителна защита. Базирайки се на научни методики са залагани пробни площи и са извършвани лабораторни и теренни опити. Резултатите са от изключителна полза за практиката.

Значителен е приносът на станцията в търсенето, изпитването и прилагането на алтернативни на химичните средства за борба с вредителите биоинсектициди. Още през 1964 г. заедно със н.с. Виденова в ЛЗС Пловдив се извършва лабораторен опит с бактерията Bacillus thuringiensis срещу гъсеници на гъботворка и златозадка, а през есента и срещу боровата процесионка. За пръв път в страната на 26.08.1969 год. в с. Баня (Корловско) е изведена авиобиологична борба срещу боровата процесионка с Ентобактерин. Така се слага началото на прилагането на бактериалните препарати в България срещу вредители в горите.

През 1999 год. за първи път в района на ЛЗС Пловдив – ДГС Карлово, се извършва интродуциране на Enthomophaga maimaiga – ентомопатогенна гъба по гъботворката. Интродуцирането се осъществи от колектив от научни работници от ИГ, ИЗ и ИФР при БАН, със съдействието на Лесозащитна станция гр. Пловдив.

За да се събира информация за здравословното състояние на горите и за промените, които настъпват в това отношение в тях са залагани стационарни обекти за лесопатологичен мониторинг. Ежегодни наблюдения в някои от обектите се водят повече от 30-35 години. От тогава до днес стационарните обекти за лесопатологичен мониторинг са опорни пунктове за прогнозата, изготвяна от ЛЗС. През този период са правени необходимите анализи, натрупвани са допълнителни познания, установявани са нови факти, които са от голяма полза за практиката.

За разработването или прилагането на мерки за борба срещу вредителите през годините специалистите в ЛЗС Пловдив са извършвали проучвания на тяхната биология, екология и разпространение, най-подходящите срокове и методи за борба и т.н. В лабораторията на станцията се извършват анализи за установяване на фитопатогенните заболявания, повреди, насекомни вредители в различни стадии на развитие, състояние и т.н.  Извършвани са и анализи свързани с доотглеждания - проследявано е развитието на вредителите, техните паразитоиди и заболявания. Голяма част от проучванията са публикувани в наши и чуждестранни специализирани научни издания.

През годините специалистите в ЛЗС Пловдив са залагали и отчитали с експериментална цел съвместно с ИГ и ИЗ при БАН  феромонови уловки за редица вредители - зимната летораслозавивачка, гъботворка, корояди, борова процесионка, педомерки, тополов пъпкояд и малка тополова стъкленка. През 1984 год. за пръв път в България в ЛЗС Пловдив се използват феромонови уловки за корояди за ограничаване на разпространението им и нападенията от тях.

Определянето на плътността на даден вредител и прага на вредност е един от най-важните за лесозащитната практика въпроси. Определените критични числа за боровата процесионка от д-р инж. Т. Чернев са влезли в приетите за България Инструкции и Наредби за лесозащитната дейност. Чрез наблюдения и анализи са правени проверки на критичните числа при повечето стопански важни вредители.

          Директор на ЛЗС Пловдив от създаването й през 1960 год. до пенсионирането си през 1983 год. е д-р инж. Тодор Илиев Чернев. Той има принос за внедряване в практиката на биологичната борба срещу насекомните вредители и ограничаване използването на химически препарати и пестициди в горите. Автор е на над 40 публикации. Директор на ЛЗС Пловдив от 1983 год. до пенсионирането си през 2001 година е д-р инж. Николай Николаев Бочев. Има съществен принос в екологичното и биологичното направление в борбата срещу насекомните вредители в горите чрез внедряване на микробиологични препарати, полезни ентомофаги и други. Автор е на 35 публикации в български и чуждестранни научни списания. От 2002 година директор на ЛЗС Пловдив е инж. Христо Станчев Томовски. Автор е на редица публикации свързани с лесозащитата и има особен принос в проучвания на короядите в България.

Други специалисти, работели и работещи в ЛЗС Пловдив са Лиляна Лахтариева, Елка Фичева, Таню Танев, инж. Динко Георгиев, инж. Станислав Благоев, Цветана Шопова, Василка Ганева, Кирил Янев, инж. Добромир Добрев, инж. Иванка Благоева, инж. Румен Начев, инж. Гешо Гешев, инж. Мария Добрева и др.

Специалистите в ЛЗС Пловдив работят в тясно сътрудничество със специалистите от Регионалните дирекции по горите и Държавните горски и ловни стопанства, и с методичното ръководство на научни сътрудници от Института за гората при БАН, Лесотехническия университет, Института по зоология при БАН, Аграрния университет, Института за защита на растенията и др.